Та гледам аз навсякъде една мания тръгна да се изтестваш - нерд, гиик, интелигентност, умнота голяма, аз пък реших да видя що за познавач на алкохолите съм. Някъде из теория на коктейлите ми се позагубиха 9% ама нали и без това не съм им голям фен така, че обяснимо е :)
91%DRUNKARD
понеделник, 17 декември 2007 г.
вторник, 11 декември 2007 г.
Love Actually
И понеже наближава коледа а единствената коледна песен, която мога да изтрая е: Bill Nighy as Billy Mack perfoming "Christmas Is All Around" нека поздравя всички с това волно съчетание между лампата и дървото, доказвайки за сетен път, че пред любовта няма невъзможни неща, а ако трябваше да вървят и български субтитри може би песента на Стефан Вълдобрев пасва доста добре:
...две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
Две сърца...в едно...
Две тела...в едно...
петък, 23 ноември 2007 г.
Go Fast
The latest spot from Jamin Winans - the creator of the short film SPIN.
Много е добър, евала на таквиз креативи :)
Много е добър, евала на таквиз креативи :)
неделя, 11 ноември 2007 г.
Spin
Доста се чудех като съм разглеждал разни препълнени блогове с клипчета взети директно от видеомрежите какво чак толкова може да ме впечатли, че да пусна и аз нещо. Винаги съм изхождал от факта, че и без това интернет замърсяването е достатъчно голямо та не се налага и аз да копирам едни и същи работи от тубите по блоговете. Да ама не, дет' се вика. Днес попаднах на късометражен филм способен според мен да свие перките на повечето пълнометражни холивудски бози. Всички фенове на Darren Aronofsky и Tom Tykwer мисля ще останат много доволни. Ето и линка към youtube където може да се гледа на цял екран.
четвъртък, 18 октомври 2007 г.
Нос Калиакра
Крепостта на Калиакра е една от малкото в света, където почти няма крепостни стени а само огромна порта. Това не е шантаво архитектурно решение на древен строител авангардист, просто 70 метровите отвесни скали ограждащи носа, биха охладили ентусиазма на всеки нашественик.
четвъртък, 11 октомври 2007 г.
четвъртък, 23 август 2007 г.
понеделник, 20 август 2007 г.
под небето, на земята, във водата
Пирин е доста пестелив на такъв тип красоти. Освен непроходим клек (Pinus mugo), боровинки, треви и камъни (последните в огромно изобилие и разнообразие), окото рядко може да се спре на типичните за Родопи и Стара планина пъстроцветни килими от цветя и храсти.
To the moon and back
Доста изчаках преди да напиша нещо по повод пътуването ми из Пирин. Все не намирах подходящи думи за да опиша страхотното преживяване и емоциите, а след две седмици вече съм сигурен, че не ме бива да пиша пътеписи. Липсва ми тази така необходима словесна еквилибристика за да пресъздам нещо толкова красиво. Разчитах, че снимките ще разкажат повече от мен но все не мога да избягам от усещането, че съм снимал от няколко различни ъгъла една малко по-голяма купчина с камъни. Все пак ще публикувам нещо с препоръката за този който не е ходил над 2600 м. да не пропуска и да отиде, всичко в действителност е несравнимо по-красиво и вълнуващо.
Започвам с панорама към вр. Вихрен, все още се намираме в ниското.
Същата панорама към вр. Вихрен, обаче от доста по-високо
Жълто и синьо, измамно чувство че можеш да се разположиш като на хавайски плаж, след няколко часа обаче, си бяхме с всички дебели блузи плюс непромокаемите якета.
Заветната цел приближава, някъде там в далечината е Мозговишката порта.
Сутринта Тевно ез. беше решило да се направи на огледало, нямаше и помен от навъсените облаци на предната снимка.
За човек като мен, това наистина беше "To the moon and back"
Започвам с панорама към вр. Вихрен, все още се намираме в ниското.
Същата панорама към вр. Вихрен, обаче от доста по-високо
Жълто и синьо, измамно чувство че можеш да се разположиш като на хавайски плаж, след няколко часа обаче, си бяхме с всички дебели блузи плюс непромокаемите якета.
Заветната цел приближава, някъде там в далечината е Мозговишката порта.
Сутринта Тевно ез. беше решило да се направи на огледало, нямаше и помен от навъсените облаци на предната снимка.
За човек като мен, това наистина беше "To the moon and back"
вторник, 10 юли 2007 г.
Shall We Dance?
"... Shall we dance?
On a bright cloud of music shall we fly?
Shall we dance?
Shall we then say "Goodnight and mean "Goodbye"?
Or perchance,
When the last little star has left the sky,
Shall we still be together
With are arms around each other
And shall you be my new romance?
On the clear understanding
That this kind of thing can happen,
Shall we dance? ..."
Откъсът е от песен към филма "The King and I" - 1956 г. (по-късен ремейк "Аnna and the King" - 1999 г.). Фабулата е съвършено приказна, двама души коренно различни, като възпитание, култура, характери и дори не се сещам по колко неща още могат да се различават краля на Сиам и английска учителка, накрая се влюбват. Обаче не така импулсивно и страстно, че поне малко да е оправдано, те по-скоро изграждат връзка основаваща се на взаимен респект, уважение и толериране на различията.
Жалко, че на снимката ми има само две вилици, те надали се интересуват от такива сложни взаимотношения но това не им пречи да танцуват и да се забавляват под светлините.
понеделник, 9 юли 2007 г.
Потта на жабата
"...В годините преди войната, когато по улиците още обикаляха продавачи на домашни церове, често се разнасяше напевната скоропоговорка на търговеца, предлагащ най-добрия лек за рана и за изгорено. Чувал съм че този чудотворен мехлем се приготвял по следния начин. Улавяли лековита жаба и я слагали в кутия с огледални вътршни стени. Уплашена от отражението си, което я заобикаляло от всички страни, жабата започвала да отделя мазна секреция, подобна на пот. Обирали от кожата и тази пот и я варели на тих огън много дни, като я разбърквали с върбова пръчица. Така от незапомнени времена се добивал чудодейният лек.
Струва ми се че да пишеш за себе си е като да стоиш между четири стени, покрити с огледала, и да се оглеждаш в тях. Така, ща - не ща, аз се наблюдавам от различен ъгъл и се виждам доста разнолик - и какъвто съм сега и какъвто съм бил в далечното минало. И макар да не съм жаба, усещам как от мен започва да се стича пот..."
С огромно уважение пред гения на Куросава си позволих да перифразирам малко, и така жабата присъства под заглавието на форума.
Струва ми се че да пишеш за себе си е като да стоиш между четири стени, покрити с огледала, и да се оглеждаш в тях. Така, ща - не ща, аз се наблюдавам от различен ъгъл и се виждам доста разнолик - и какъвто съм сега и какъвто съм бил в далечното минало. И макар да не съм жаба, усещам как от мен започва да се стича пот..."
"Нещо като автобиография или потта на жабата" - Акира Куросава
С огромно уважение пред гения на Куросава си позволих да перифразирам малко, и така жабата присъства под заглавието на форума.
понеделник, 25 юни 2007 г.
неделя, 24 юни 2007 г.
Нова рубрика: art-tic-cool (артикул)
Ето моите предложения за новата рубрика art-tic-cool (артикул). Първата снимка е малко art докато втората е по-скоро tic.
1. Morning kiss in the bathroom
***
2. To be or not to be... (proud)
1. Morning kiss in the bathroom
***
2. To be or not to be... (proud)
вторник, 19 юни 2007 г.
понеделник, 18 юни 2007 г.
неделя, 17 юни 2007 г.
вторник, 5 юни 2007 г.
The YongHeGong Lama Temple
В този будистки манастир има 18м. статуя на Буда изваяна от едно единствено д
ърво. За първи път посетих будистки храм и това се случи в Пекин.
The Great China wall
Изживяването да посетиш този феномен на архитектурното и 
военно изкуство е неповторимо!
военно изкуство е неповторимо!
сряда, 30 май 2007 г.
Достойните хора градят достойна история...
Пътешествието започва от една "обикновена" уличка в Жеравна. Има легенда, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград. Тези условия през време на османското владичество допринесли много за икономическия възход на селото.
Само на 60 км. от Жеравна, с около 5 века назад ни връща времето във Велики Преслав - втората българска столица. Княз/цар Симеон I го превърнал в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла югоизточна Европа. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозаики, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването.
Шуменската крепост е на мястото на повече от 3000 години - археологически изследвания сочат, че местността е била населена още през 12 век пр.н.е.. В ролята си на укрепено селище е използвана от траки, римляни и византийци. Тъй като е в близост до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е имала важно военно значение по времето на Първата българска държава.
Мадарският конник краси скалите в подножието на мадарското плато. Гледката от билото обаче е наистина величествена.
Басарбовски манастир
Ивановски скални църкви. В скалите има издълбани около 150 скални помещения. Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново.
Преображенският манастир е основан през 14-ти век. Няма запазени постройки от времето на създаване – сегашните сгради са построени през 19-ти век. Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Строежът й започва майстор Димитър Софиянлията (впоследствие заловен и обесен от османските нашественици заради участието му във Велчовата завера), а е напълно завършена от майстор Кольо Фичето. Тя е с уникална архитектура, на която трудно може да бъде намерен аналог в някой от другите български манастири. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското изкуство. Най-голямо внимание заслужават труда му по олтара на храма (живопис и икони), както и красивата стенна рисунка на име “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Интерес буди и майсторската дърворезба от 19-ти век на име “Царските двери”.
Укрепителната система на средновековната крепост Царевград-Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм, и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2,4 м, а на някои места стигаща до 3,6 м, има бойници и кули (определено никой не е мислил да посреща нашествениците с хляб и сол)!!!
Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради са се намирали във вътрешното им лице. В средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход.
Паметника и църквата на Шипка, поклон пред героите.
***
Мисля, че няма нужда от послеслов но все пак ще се изкуша. От цялото пътуване по тези свещени места разбрах, че гордостта и уважението от историята идва не поради думичката "защото" а поради думичката "въпреки". Тези велики българи са сътворили всичко това не защото са очаквали нещо да получат в замяна а са го направили въпреки трудностите на времето си, въпреки всички безкрайни битки, лишения и т.н. Та се замислям какво ни пречи и ние да се гордеем с България въпреки крадливите политици и всички кусури на обществото ни, та нали това са неща които ние трябва да променим самите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
