Shall We Dance?

"... Shall we dance?
On a bright cloud of music shall we fly?
Shall we dance?
Shall we then say "Goodnight and mean "Goodbye"?
Or perchance,
When the last little star has left the sky,
Shall we still be together
With are arms around each other
And shall you be my new romance?
On the clear understanding
That this kind of thing can happen,
Shall we dance? ..."

Откъсът е от песен към филма "The King and I" - 1956 г. (по-късен ремейк "Аnna and the King" - 1999 г.). Фабулата е съвършено приказна, двама души коренно различни, като възпитание, култура, характери и дори не се сещам по колко неща още могат да се различават краля на Сиам и английска учителка, накрая се влюбват. Обаче не така импулсивно и страстно, че поне малко да е оправдано, те по-скоро изграждат връзка основаваща се на взаимен респект, уважение и толериране на различията.
Жалко, че на снимката ми има само две вилици, те надали се интересуват от такива сложни взаимотношения но това не им пречи да танцуват и да се забавляват под светлините.

Cat next door

no comment

Потта на жабата

"...В годините преди войната, когато по улиците още обикаляха продавачи на домашни церове, често се разнасяше напевната скоропоговорка на търговеца, предлагащ най-добрия лек за рана и за изгорено. Чувал съм че този чудотворен мехлем се приготвял по следния начин. Улавяли лековита жаба и я слагали в кутия с огледални вътршни стени. Уплашена от отражението си, което я заобикаляло от всички страни, жабата започвала да отделя мазна секреция, подобна на пот. Обирали от кожата и тази пот и я варели на тих огън много дни, като я разбърквали с върбова пръчица. Така от незапомнени времена се добивал чудодейният лек.
Струва ми се че да пишеш за себе си е като да стоиш между четири стени, покрити с огледала, и да се оглеждаш в тях. Така, ща - не ща, аз се наблюдавам от различен ъгъл и се виждам доста разнолик - и какъвто съм сега и какъвто съм бил в далечното минало. И макар да не съм жаба, усещам как от мен започва да се стича пот..."

"Нещо като автобиография или потта на жабата" - Акира Куросава

С огромно уважение пред гения на Куросава си позволих да перифразирам малко, и така жабата присъства под заглавието на форума.