"...В годините преди войната, когато по улиците още обикаляха продавачи на домашни церове, често се разнасяше напевната скоропоговорка на търговеца, предлагащ най-добрия лек за рана и за изгорено. Чувал съм че този чудотворен мехлем се приготвял по следния начин. Улавяли лековита жаба и я слагали в кутия с огледални вътршни стени. Уплашена от отражението си, което я заобикаляло от всички страни, жабата започвала да отделя мазна секреция, подобна на пот. Обирали от кожата и тази пот и я варели на тих огън много дни, като я разбърквали с върбова пръчица. Така от незапомнени времена се добивал чудодейният лек.
Струва ми се че да пишеш за себе си е като да стоиш между четири стени, покрити с огледала, и да се оглеждаш в тях. Така, ща - не ща, аз се наблюдавам от различен ъгъл и се виждам доста разнолик - и какъвто съм сега и какъвто съм бил в далечното минало. И макар да не съм жаба, усещам как от мен започва да се стича пот..."
"Нещо като автобиография или потта на жабата" - Акира Куросава
С огромно уважение пред гения на Куросава си позволих да перифразирам малко, и така жабата присъства под заглавието на форума.
1 коментар:
Чудесно и благодаря за пояснението!
Публикуване на коментар