Пътешествието започва от една "обикновена" уличка в Жеравна. Има легенда, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград. Тези условия през време на османското владичество допринесли много за икономическия възход на селото.
Само на 60 км. от Жеравна, с около 5 века назад ни връща времето във Велики Преслав - втората българска столица. Княз/цар Симеон I го превърнал в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла югоизточна Европа. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозаики, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването.
Шуменската крепост е на мястото на повече от 3000 години - археологически изследвания сочат, че местността е била населена още през 12 век пр.н.е.. В ролята си на укрепено селище е използвана от траки, римляни и византийци. Тъй като е в близост до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е имала важно военно значение по времето на Първата българска държава.
Мадарският конник краси скалите в подножието на мадарското плато. Гледката от билото обаче е наистина величествена.
Басарбовски манастир
Ивановски скални църкви. В скалите има издълбани около 150 скални помещения. Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново.
Преображенският манастир е основан през 14-ти век. Няма запазени постройки от времето на създаване – сегашните сгради са построени през 19-ти век. Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Строежът й започва майстор Димитър Софиянлията (впоследствие заловен и обесен от османските нашественици заради участието му във Велчовата завера), а е напълно завършена от майстор Кольо Фичето. Тя е с уникална архитектура, на която трудно може да бъде намерен аналог в някой от другите български манастири. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското изкуство. Най-голямо внимание заслужават труда му по олтара на храма (живопис и икони), както и красивата стенна рисунка на име “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Интерес буди и майсторската дърворезба от 19-ти век на име “Царските двери”.
Укрепителната система на средновековната крепост Царевград-Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм, и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2,4 м, а на някои места стигаща до 3,6 м, има бойници и кули (определено никой не е мислил да посреща нашествениците с хляб и сол)!!!
Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща Светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски. Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради са се намирали във вътрешното им лице. В средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаимбоазкия проход.
Паметника и църквата на Шипка, поклон пред героите.
***
Мисля, че няма нужда от послеслов но все пак ще се изкуша. От цялото пътуване по тези свещени места разбрах, че гордостта и уважението от историята идва не поради думичката "защото" а поради думичката "въпреки". Тези велики българи са сътворили всичко това не защото са очаквали нещо да получат в замяна а са го направили въпреки трудностите на времето си, въпреки всички безкрайни битки, лишения и т.н. Та се замислям какво ни пречи и ние да се гордеем с България въпреки крадливите политици и всички кусури на обществото ни, та нали това са неща които ние трябва да променим самите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар